Десет години след падането на Lehman расте делът на сенчестото банкиране
Десет години след експлоадирането на финансовата рецесия, провокирана от срутва на Lehman Brothers Holdings Inc., мнозина настояват, че комбинацията от научени уроци и регулаторни ограничения е направила банките доста по-защитени от срив, в сравнение с по всяко време било преди.
Въпреки това нараства частта от финансовата екосистема както по мярка, по този начин и по значимост, която може да бъде избрана като сенчесто банкиране, където няма нито бистрота, нито регулации, написа Bloomberg в свой анализ по мотив десетата годишнина от банкрута на Lehman Brothers.
Странното е, че това частично е съзнателно. Една от главните цели на регулациите, които се появиха след финансовата рецесия, бе да защищити банките от сривове, ограничавайки най-големите от рискови типове търговия и банкиране. Този бизнес бе оставен за група финансови компании, за които се смяташе, че са прекомерно дребни, с цел да са от голяма важност.
И тази скица проработи. Но десетилетие по-късно обстановката е още по-лоша – пазарът е още по-непрозрачен и евентуално дестабилизиращ, както системата от извънборсови деривати, които скриха трилиони долари рискови заеми в навечерието на финансовата рецесия.Погледнете директното кредитиране – един от най-горещите браншове на Wall Street сега. В края на 2007 година, когато Lehman Brothers към момента беше жив, само че нещата не вървяха по проект, общата сума, отпусната от небанкови институции, беше дребна, може би няколко милиарда $. Сега частните капитали, хеджфондовете, както и други профилирани компании се надпреварват да започват механизми, които отпускат средства непосредствено на компании с високо равнище на ливъридж, ниско кредитно качество и постоянно за финансиране на изкупувания.
Инвеститорите, които виждат опция за двуцифрена възвръщаемост, желаят да се възползват от нея, а единичните заеми могат да доближат до 1 милиарда $. Целият пазар на частен дълг е достигнал 754 милиарда $, по данни на изследователската компания Preqin.
Директното кредитиране съставлява към една трета от тази сума, само че е и най-бързо възходящата част, привличайки 45 милиарда $ спомагателни вложения единствено от началото на тази година.
Това обаче е доста по-малко от 10-те трилиона $ в ипотечни заеми, които притежаваха американците преди десетилетие. Но рисковата част, главният провинен за рецесията с парцели, беше в размер на единствено 1,3 трлн. $, макар че това не включваше всички деривативни вложения, които бяха обвързани с рисковите ипотеки, разпалващи проблемите.
В същото време вградена в системата е и практиката за дълг върху дълга. Много от тези фондове за непосредствено финансиране са употребявали заем, с цел да финансират интервенциите си, най-малко един път, а някои и повече. Според изследване на комерсиалната група Alternative Credit Council от предходната година 10% от фондовете за частен дълг са били финансирани с заем 1,5 пъти или повече, а някои даже и 10 пъти. В същото време 9% от допитаните мениджъри означават, че избират да не разкриват сходна информация, наблягайки какъв брой малко е известно за този пазар.
Допълнителни 250 милиарда $, или даже повече, активи в непосредствено финансиране, са подкрепени от огромни банки, които са съществени кредитори на фондови компании и тези, които регулаторите желаят отвън този сегмент на пазара на заеми.
Компанията за инвестиционен мениджмънт Oaktree, която е и една от първите за непосредствено кредитиране, неотдавна предизвести, че заемите в този сегмент наподобяват „ разтегнати “.
„ Това е сходно на трендовете, които наблюдавахме преди финансовата рецесия “, показва основният изпълнителен шеф на Oaktree Strategic Income Corp. и Oaktree Specialty Lending Corp Едгар Лий. Според него в покупко-продажбите, които е следил, постоянно се случва фирмите да заемат до шест пъти своя паричен поток. Той обаче неведнъж е поправен.
Дават се частни заеми на частни компании от сенчести кредитори и никой действително не разполага с данни за измерването на тези черни дупки или до каква степен могат да доведат те. Всичко, което знаем, е, че те са доста по-големи и тъмни, в сравнение с са били преди.
Финансовата рецесия обясни два казуса. Твърде огромните, с цел да се провалят банки, чрез засилен надзор и регулации, без подозрение съставляват доста по-малък риск за финансовите системи, в сравнение с преди рецесията. Но това, на което рецесията също трябваше да ни научи, е, че невидимото на финансовите пазари е това, което действително може същински да наранява. Следващата рецесия е повече от евентуално да тръгне точно от сенчестото банкиране. И може би тогава ще си научим урока.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Магдалена Иванова
Въпреки това нараства частта от финансовата екосистема както по мярка, по този начин и по значимост, която може да бъде избрана като сенчесто банкиране, където няма нито бистрота, нито регулации, написа Bloomberg в свой анализ по мотив десетата годишнина от банкрута на Lehman Brothers.
Странното е, че това частично е съзнателно. Една от главните цели на регулациите, които се появиха след финансовата рецесия, бе да защищити банките от сривове, ограничавайки най-големите от рискови типове търговия и банкиране. Този бизнес бе оставен за група финансови компании, за които се смяташе, че са прекомерно дребни, с цел да са от голяма важност.
И тази скица проработи. Но десетилетие по-късно обстановката е още по-лоша – пазарът е още по-непрозрачен и евентуално дестабилизиращ, както системата от извънборсови деривати, които скриха трилиони долари рискови заеми в навечерието на финансовата рецесия.Погледнете директното кредитиране – един от най-горещите браншове на Wall Street сега. В края на 2007 година, когато Lehman Brothers към момента беше жив, само че нещата не вървяха по проект, общата сума, отпусната от небанкови институции, беше дребна, може би няколко милиарда $. Сега частните капитали, хеджфондовете, както и други профилирани компании се надпреварват да започват механизми, които отпускат средства непосредствено на компании с високо равнище на ливъридж, ниско кредитно качество и постоянно за финансиране на изкупувания.
Инвеститорите, които виждат опция за двуцифрена възвръщаемост, желаят да се възползват от нея, а единичните заеми могат да доближат до 1 милиарда $. Целият пазар на частен дълг е достигнал 754 милиарда $, по данни на изследователската компания Preqin.
Директното кредитиране съставлява към една трета от тази сума, само че е и най-бързо възходящата част, привличайки 45 милиарда $ спомагателни вложения единствено от началото на тази година.
Това обаче е доста по-малко от 10-те трилиона $ в ипотечни заеми, които притежаваха американците преди десетилетие. Но рисковата част, главният провинен за рецесията с парцели, беше в размер на единствено 1,3 трлн. $, макар че това не включваше всички деривативни вложения, които бяха обвързани с рисковите ипотеки, разпалващи проблемите.
В същото време вградена в системата е и практиката за дълг върху дълга. Много от тези фондове за непосредствено финансиране са употребявали заем, с цел да финансират интервенциите си, най-малко един път, а някои и повече. Според изследване на комерсиалната група Alternative Credit Council от предходната година 10% от фондовете за частен дълг са били финансирани с заем 1,5 пъти или повече, а някои даже и 10 пъти. В същото време 9% от допитаните мениджъри означават, че избират да не разкриват сходна информация, наблягайки какъв брой малко е известно за този пазар.
Допълнителни 250 милиарда $, или даже повече, активи в непосредствено финансиране, са подкрепени от огромни банки, които са съществени кредитори на фондови компании и тези, които регулаторите желаят отвън този сегмент на пазара на заеми.
Компанията за инвестиционен мениджмънт Oaktree, която е и една от първите за непосредствено кредитиране, неотдавна предизвести, че заемите в този сегмент наподобяват „ разтегнати “.
„ Това е сходно на трендовете, които наблюдавахме преди финансовата рецесия “, показва основният изпълнителен шеф на Oaktree Strategic Income Corp. и Oaktree Specialty Lending Corp Едгар Лий. Според него в покупко-продажбите, които е следил, постоянно се случва фирмите да заемат до шест пъти своя паричен поток. Той обаче неведнъж е поправен.
Дават се частни заеми на частни компании от сенчести кредитори и никой действително не разполага с данни за измерването на тези черни дупки или до каква степен могат да доведат те. Всичко, което знаем, е, че те са доста по-големи и тъмни, в сравнение с са били преди.
Финансовата рецесия обясни два казуса. Твърде огромните, с цел да се провалят банки, чрез засилен надзор и регулации, без подозрение съставляват доста по-малък риск за финансовите системи, в сравнение с преди рецесията. Но това, на което рецесията също трябваше да ни научи, е, че невидимото на финансовите пазари е това, което действително може същински да наранява. Следващата рецесия е повече от евентуално да тръгне точно от сенчестото банкиране. И може би тогава ще си научим урока.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Магдалена Иванова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ